Мило дневниче, не така си представях живота ми в момента и не тук исках да бъда... 
Преди години,мило дневниче, срещнах едно момче и се влюбих първо в неговия ум, после в характера му, а накрая в прекрасните му кафяви очи. И бях с него мило дневниче, напук на всичко и всички... напук на километрите, които ни деляха и напук на злобата в хората, които се опитваха да ни разделят. Тогава, докато се борех за него и за НАС аз му подарих сърцето си и му обещах винаги да го обичам. После мило дневниче, сърцето ми се счупи на хиляди малки парченца и още не мога да го събера, но пак напук на всичко продължавам да прегръщам онова същото момче и да го обичам със всяка частичка от мен...Имах амбиции, за хубав живот и кариера, амбициозно момиче съм или поне бях. Исках да уча в чужбина, после да се върна и да работя, да създам семейство и да знам че съм постигнала всичко със собствени усилия. Сега мило дневниче се опитвам да уча, тук в България, където да имаш амбиции сякаш е порок. тук мило дневниче, тълпи от даскали, асистенти, доценти, професори и т.н, ти обясняват колко си глупав и как за нищо не ставаш, без значение дали си се блъскал да учиш или не. Даже още по лошо мило дневниче, глупавите и мързеливите се поощряват да бъдат такива, а тези които са тарикати по рождение минават без никакъв проблем. Не се сърдя мило дневниче, не обичам да гледам другите техният живот си е тяхна работа, сърдя се за това че моите усилия никой не ги забелязва.Мило дневниче, обичах България и сега я обичам, обичам природата и забележителностите и всичко мило и родно, но намразих манталитета на българина и цялата ни система от институции....Питам се по колко грешни пътъща трябва да минеши колко пъти трябва да пренебрегваш себе си и убежденията си, за да откриеш правилния? Скоро имам рожден ден, ставам на 20 и отсега си пожелавам няколко малки неща и 2-3 по големи.Почвам с големите, пожелавам си здраве за мен и близките ми, все толкова силна любов и мъничко повече щастие, а сега малките неща - пожелавам си да ми позволят да продължа образованието си(да не ме късат на повече изпити), да почнат поне малко да оценяват усилията ми, още малко инат в мен и сили да продължавам да вървя, докато стигна до правилния път...

Хей :) знам че е трудно, че на теб ти е много трудно но ще успее,знам че ще успееш.Бил съм така за учението макар и не в Бг...Колкото до другото ако обичаш обичай дори да боли но само ако си струва.Това пречи най-много ако те предадат ако то ти пречи с него се бори другото е много по-лесно:)
Успехи:)

боря се но не винаги ми стига волята. Надявам се да успея пък дано ми се сбъднат желанията :)

Може би мога да ти помогна:)

Не съм се логнал :О) "Може би мога да ти помогна"
:)