Спи ми се. Изпих 2 кафета до сега и завързах някакви глупави разговори в skype само и само да се разсъня. Не спах много тази нощ, както винаги причината беше той. Заспах късно, сънувах го, и когато алармата на телефона ми зазвъня в осем и половина за малко да го захвърля на някъде. Добре че се сетих..."Милотооо", трябваше да го събудя. Aнгажимента ми за по-рано сутринта беше отпаднал и бях решила да се наспя ама с моя късмет.... С какви усилия си отворих очите не помня, звъннах на моя...блейка и половина. Събудих го необичайно бързо, само две позвънявания, добре че все още не живеем заедно (не че не ми е забавно да му нося чорапи сутрин, докато той се излежава, ама понякога и на мен ми се спи ужасно много) иначе щях да го ритна да става... За пореден път ми каза, че съм по скъпа от злато. При тази реплика, винаги се замислям толкова ли скъпо му илиза да е с мене ...Обаче пък го обичам, и помня всичко свързано с него, какво, кога и защо трябва да прави. Често се майтапя,че трябва да ме вземе за секретарка, и телефона ще му вдигам даже... Е да, аз може да не помня какво съм яла вчера, но всичко свързано с него го помня...Май това се наричаше любов ....

da,taka se nari4a,lubov.... ama da ne pomni6 kakvo si ql v4era e ne6to suvsem tipi4no za pokolenieto ni,ne bih se pritesnqval na tvoe mqsto :)